Поливинилхлоридът, наричан на английски PVC (Поливинилхлорид), е инициатор на мономера на винилхлорида (VCM) в пероксиди, азосъединения и други инициатори; или по механизма на свободнорадикална полимеризация под действието на светлина и топлина полимеризиран полимер. Винилхлоридните хомополимери и винилхлоридни съполимери се наричат ​​колективно винилхлоридни смоли. PVC е бял прах с аморфна структура, степента на разклоняване е малка, относителната плътност е около 1,4, температурата на встъкляване е 77 ~ 90 градуса и започва да се разлага при около 170 градуса и стабилността на светлина и топлина е беден. Когато е изложен на слънчева светлина, той ще се разложи, за да произведе хлороводород, който допълнително ще автокатализира разлагането, причинявайки обезцветяване и бързо намаляване на физичните и механични свойства. При практически приложения трябва да се добавят стабилизатори, за да се подобри устойчивостта на топлина и светлина. Молекулното тегло на промишлено произведения PVC обикновено е в диапазона от 50, 000 до 110, 000, с голяма полидисперсност и молекулното тегло се увеличава с намаляването на температурата на полимеризация; няма фиксирана точка на топене, започва да омеква при 80-85 градуса и става вискоеластичен при 130 градуса, 160 ~ 180 градуса започва да се трансформира в състояние на вискозен поток; добри механични свойства, якост на опън от около 60MPa, якост на удар от 5 ~ 10kJ/m2; отлични диелектрични свойства.